ТЕКСТ ОТ АРХИВА
Смърт от правителството: Предговор
Р. Дж. Ръмъл · 1994 · Превод на български
Следва текстът на автора, включително неговите оценки и заключения. Споменатите периоди се отнасят до оригиналното издание. Препратките към ресурси засега са оставени като обикновен текст.
ПРЕДГОВОР*
Това е четвъртата ми книга от поредица за геноцида и масовите убийства, извършвани от правителства — онова, което наричам демоцид. Предишните трудове бяха съсредоточени върху четирите режима, извършили най-мащабния демоцид: Съветския съюз, националистически Китай при Чан Кайшъ, комунистически Китай и нацистка Германия.1 Настоящото изследване включва основните резултати от тези трудове, както и всички други случаи на демоцид през този век до 1987 г.2
Предвид обхвата и подробността на тези книги читателят може да се изненада, че основната им цел не беше да опишат самия демоцид, а да установят неговото естество и мащаб, за да проверят теорията, че демокрациите по своята същност са ненасилствени. Между тях не би трябвало да има войни; те би трябвало да проявяват най-малко външно насилие и свързано с правителството или ръководено от него вътрешно насилие — революции, преврати, партизанска война и други подобни — и сравнително малко вътрешен демоцид. В предишни трудове подкрепих с доказателства частите от тази теория, отнасящи се до войната и външното и вътрешното насилие.3 Предприех изследванията за тази книга и трите предходни, за да проверя частта за демоцида. Както ще се види, резултатите тук ясно и категорично показват, че демокрациите извършват по-малко демоцид от другите режими. Тези резултати добре илюстрират и принципа в основата на всичките ми изводи за войната, колективното насилие и демоцида: колкото по-малко свобода имат хората, толкова повече е насилието; колкото повече свобода — толкова по-малко насилие. Тук го формулирам като Принципа на властта: властта убива, абсолютната власт убива абсолютно.
При разработването на статистиката за този и предишните три тома бяха записани почти 8 200 оценки за войни, вътрешно насилие, геноцид, масови убийства и други свързани данни от над хиляда източника. След това извърших над 4 200 обобщения и изчисления върху тези оценки и организирах всичко в таблици с оценки, изчисления и източници, съдържащи общо над 18 100 реда. Намерението ми е да бъда възможно най-ясен и открит, така че други да могат да оценяват, поправят и надграждат тази работа. Приложенията за съветския, китайския и нацисткия демоцид са в съответните ми книги. Приложенията към настоящата книга бяха твърде обемни, за да бъдат включени тук — само една таблица в приложение заема над 50 страници — и са поместени в допълнителен том, озаглавен „Статистика на демоцида“ (Statistics of Democide). В него включвам и подробностите и резултатите от различни видове многомерен анализ на демоцида и свързаните с него данни.
Какво тогава обхваща тази книга? Тя представя основните резултати, таблици и фигури и, най-важното, исторически очерк на големите случаи на демоцид — онези, при които един режим е убил 1 000 000 или повече души. Първата глава представлява обобщението и заключението на това изследване на демоцида и подчертава ролята на демокрацията и властта. След нея глава 2 в част 1 въвежда новото понятие „демоцид“. Тя го определя и развива, показва, че то обхваща убийствата при геноцид, както и понятията „политицид“ и „масово убийство“, а след това се опитва да предвиди въпросите, които понятието може да породи. Главата твърди, че по определение демоцидът се отнася към убийството от правителство така, както престъплението убийство във вътрешното право се отнася към отделните лица, и че „убиец“ е подходящо название за режимите, извършващи демоцид. Читателите, които се задоволяват с краткото определение на демоцида като убийство от правителство, включително убийства при геноцид,4 могат да пропуснат тази глава. Тя обаче е съществена за онези, които имат професионален интерес към резултатите или желаят да оспорят заключенията.
След тази глава идва кратък очерк на демоцида преди XX век. Макар почти да не е правено историческо количествено отчитане на геноцида и масовите убийства — например на коренните жители на Америка, избивани от европейските колонисти, или на европейците, избити през Тридесетгодишната война — редица конкретни събития и епизоди на демоцид могат да бъдат описани с известна историческа точност. Описанието им дава перспектива към демоцида през XX век. Имам предвид по-специално човешкото опустошение, причинено от монголите, смъртоносния път на робите от залавянето им до превозването им към Стария и Новия свят, невероятното кръвопролитие на Тайпинското въстание, както и печално известните парижки екзекуции и сравнително непознатия геноцид по време на Френската революция. Изводът от тази глава е, че демоцидът е неотменна част от човешката история и че в някои случаи, дори без съвременни технологии за убиване и бюрокрация за прилагането им, стотици хиляди хора са били обезглавявани, пробождани или посичани за кратко време. В някои градове, превзети от монголите, например според сведенията са избити над 1 000 000 мъже, жени и деца.
Части 2–4 представят всички режими, убили 1 000 000 или повече души през този век, с отделна глава за всеки. Те са написани така, че да покажат кой режим какъв демоцид е извършил, как и защо. Акцентът е върху връзката между режима, неговите намерения и демоцида му. Макар всяко отделно изследване да води към окончателна равносметка на демоцида, подробностите на числата, както и естеството и проблемите на статистиката, са оставени настрана. Те са разгледани в съответното приложение към случая, поместено в „Статистика на демоцида“, където всяка таблица с оценки, източници и изчисления е предшествана от подробно обсъждане на оценките и начина, по който са определени общите стойности. Историческото описание на всеки случай тук има единствено за цел да помогне за разбирането на демоцида. Затова ще бъдат дадени много конкретни примери за вида и характера на убийствата, извършвани от даден режим. По правило обаче съм избягвал разказите за жестоки изтезания и зверски убийства, освен когато те помагат да се илюстрира определен аспект на демоцида.
Тези глави са подредени от най-големите убийци към по-малките, както се вижда от съдържанието. Част 2 представя четирите „дека-мегаубийци“, като започва с глава за близо 61 000 000 убити от Съветския съюз, включва глави за комунистически Китай и нацистка Германия и завършва с глава за днес почти забравените убийства на китайския националистически режим. Тъй като тези четири режима бяха предмет на предишните три тома,5 четирите глави само обобщават демоцида и заключенията. Надявам се да ми бъде простено използването на гръцки представки за обозначаването на тези режими — „дека-“ означава десет или десетки, а „мега-“ — милион — но имаме нужда от понятия за различните мащаби на правителствените убийства и няма съпоставим английски термин; „убиец на десетки милиони“ е тромаво.
Част 3 представя последователно по-малките мегаубийци — онези, които са убили от 1 000 000 до под 10 000 000 свои граждани и чужденци. На всеки е посветена отделна глава. В някои случаи, като убийствата на етнически германци и германски граждани (Reichdeutsch) от Полша, е обхваната цяла поредица от събития в няколко държави. В този случай отношението на Полша към тези германци е част от общия модел на прогонване от Източна Европа след Втората световна война. В други случаи няколко последователни режима в една държава са извършвали демоцид и затова са разгледани заедно, както режимите на Сианук, Лон Нол, Пол Пот и Самрин в Камбоджа.
Имаше три режима — царският в Русия, севернокорейският и мексиканският от 1900 до 1920 г. — за които оценките не бяха достатъчни по брой или качество, за да се направи окончателно заключение за техния демоцид. Наличните оценки общо надхвърлят 1 000 000 убити, но разглеждам този сбор само като обвинение в убийство. Тези три режима са описани в част 4 като предполагаеми мегаубийци.
В обобщаващата глава 1 и във всяко отделно изследване представям различни общи стойности за демоцида. Като изключим пряко цитираните от други трудове, как съм определил тези числа — например че режимът на Червените кхмери вероятно е убил 2 000 000 камбоджанци? Преди това трябва да попитаме: как следва да се възприемат числата за демоцида, които давам, независимо дали са общи стойности или не? Като почти несъмнено погрешни! Бих се изумил, ако бъдещи архивни и исторически изследвания и признания на извършителите достигнат до това число или до стойност в рамките на 10 процента от него. Режимите и техните служители често не документират всичките си убийства, а записаното пазят в тайна. Но дори когато такива архиви станат достъпни, например след военно поражение, и дори когато са водени от технологично най-развит режим, с културна склонност към документация и подчинение на властта и с бюрократичен апарат, който извършва убийствата системно, общият брой на жертвите остава спорен. Да вземем факта, че дори след всички усилия на най-добрите изследователи на Холокоста в продължение на четиридесет и пет години да преброят евреите, убити от нацистите, при пълен достъп до оцелелите документи в нацистките архиви и свидетелствата от първа ръка на оцелели и участници, разликата между най-ниската и най-високата от най-добрите оценки все още е 41 процента.6
Затова всички общи стойности и числа в тази книга трябва да се разглеждат като груби приближения, подсказващи порядъка на величината. Тази голяма несигурност създава и проблем на изложението. Как последователно и навсякъде в такава книга да се подчертава, че всяко число за демоцида — например че Червените кхмери са убили 2 000 000 камбоджанци — всъщност е числова мъгла: че не знаем истинския брой и че вместо това те може да са убили 600 000 или дори 3 000 000? Освен когато е трудно конкретно число да се даде без уговорка, например в заглавията на главите, или когато мястото и формата не позволяват постоянно повтаряне на диапазони, както в обобщаващата глава, ще посочвам вероятния диапазон на демоцида, а след това „най-вероятна“, „вероятна“ или „консервативна“ междинна оценка. Така в глава 9 ще заключа, че Червените кхмери вероятно са убили между 600 000 и 3 000 000 от своя народ, най-вероятно 2 000 000. Тази междинна стойност е просто субективна вероятност и ще бъде обсъдена след малко. Всички приложения ще разработват и обсъждат такъв диапазон. За междинните сборове в историческото описание на даден случай обикновено посочвам само междинната стойност с вече споменатата уговорка.
Следователно начинът и основанията за определяне на предполагаемия диапазон на демоцида са решаващи; той не се определя произволно. На друго място вече публикувах използваните от мен методи7 за оценяване на демоцида на един режим. Тук трябва накратко да отбележа, че това е опит неизвестният и точно неустановим демоцид да бъде поставен между граници чрез търсене на различни публикувани оценки и, най-важното, на най-високите и най-ниските оценки от проправителствени и антиправителствени източници.8 След това ги обединих в диапазони от ниска до висока стойност за различни аспекти на демоцида на даден режим, като екзекуции без съд, смъртни случаи в затворите или изчезвания. За да получа общ диапазон за режима, например за Червените кхмери, събирам всички обобщени ниски оценки, за да получа обща ниска стойност, и всички обобщени високи оценки — за обща висока стойност.
Стойността на този подход е в голямата малковероятност сборът на всички най-ниски оценки за даден режим да надхвърли истинския общ брой, или сборът на всички най-високи да остане под него. Основната методологична хипотеза тук е, че ниският и високият сбор — или най-ниската ниска и най-високата висока оценка, когато такива сборове не могат да се изчислят — обхващат действителния демоцид. Това, разбира се, може да не е вярно за отделни събития, например клане, за епизоди като поземлена реформа или за институции като превъзпитателни лагери. Но за всички години и многото различни видове демоцид, извършвани от режима, действителният мащаб би трябвало да попада между тези граници.
В този диапазон на възможния демоцид винаги търся предпазлива или консервативна междинна оценка. Тя се основава на прочита ми на съответните събития, естеството на различните оценки и оценките на специалисти, изучавали дълго съответната държава или правителство. За всеки случай съм търсил най-добрите трудове на английски за съответните събития, така че не само да разполагам с техните оценки наред с останалите, но и работата им да направлява избора ми на предпазлива обща оценка. Подробностите за тези усилия във всеки отделен случай са дадени в съответното приложение на придружаващия том „Статистика на демоцида“.
Щом признавам, че мога да се доближа до действителния демоцид само в рамките на някакъв диапазон, чиято ниска и висока стойност могат да се различават с хиляди проценти, защо тогава посочвам толкова точни числа? Например в главата за комунистически Китай ще дам диапазон от 5 999 000 до 102 671 000, с най-вероятна стойност 35 236 000 убити. Защо тази привидна и подвеждаща точност? Защо просто да не дам диапазон от 5 000 000 до 105 000 000, с междинна стойност 35 000 000? Бих искал да го направя — и колеги са ме насърчавали — но в много случаи числата за демоцида са резултат от изчисления или обобщения на различни оценки за различни видове демоцид, например „поземлена реформа“, трудови лагери и „Културна революция“. Когато всички изчисления или обобщения се съберат, сборът излиза с такава привидна точност. Тоест ниската и високата стойност, както и междинната оценка от 35 236 000 за демоцида в комунистически Китай, са сборове. Ако дам други числа вместо тези сборове, може да възникне объркване между обсъждането на случаите и приложенията, в които оценките и изчисленията са изложени подробно.
Решавам този проблем на представянето по следния начин. Когато е необходимо да посоча окончателните числа за демоцида, изчислени в приложение, например в таблица, ги давам с цялата им привидна точност. Когато това не е необходимо, ги закръглям до първата или втората значеща цифра и използвам определение като „близо“, „около“ или „приблизително“. Така демоцидът в комунистически Китай е около 35 000 000.
След осем години почти ежедневно четене и записване за десетки милиони мъже, жени и деца, измъчвани или пребивани до смърт, обесвани, разстрелвани, погребвани живи, изгаряни или уморявани от глад, пробождани или разсичани на части и убивани по всички други начини, които човешката изобретателност и въображение могат да измислят, никога не съм бил толкова щастлив да приключа проект. Не ми беше лесно отново и отново да чета за ужасите, които невинни хора са били принудени да преживяват. Поддържаше ме убеждението, за което предварителните изследвания сякаш даваха основание, че съществува положително решение на всички тези убийства и ясен път на политически действия и политики за прекратяването им. И резултатите го потвърждават. Проблемът е Властта. Решението е демокрацията. Пътят на действие е да се насърчава свободата.
БЕЛЕЖКИ
*Това е версия преди издателската редакция на „Предговор“ в R. J. Rummel, Death By Government, New Brunswick, NJ: Transaction Publishers, 1994.
1. Rummel (1990, 1991, 1992).
2. Започнах това изследване през 1986 г., а за крайна година на събирането на данни беше определена 1987 г. За последователност при сравняването на различните случаи и за да избегна постоянното променяне на общите числа при появата на нови случаи на демоцид, запазих границата 1987 г. Това означава, че не са включени случаите след 1987 г., извършени от Ирак, Иран, Бурунди, Сърбия и босненските сърби, Босна, Хърватия, Судан, Сомалия, партизаните на Червените кхмери, Армения, Азербайджан и други.
Започвам XX век с 1900 г. Съзнавам, че според нашия календар XX век всъщност започва през 1901 г. Не се чувствах обаче добре да включа 1900 г. в предишния век.
3. Вж. Rummel (Understanding Conflict and War, 1975–81; „Libertarianism and International Violence“, 1983; „Libertarianism, Violence Within States, and the Polarity Principle“, 1984; „Libertarian Propositions on Violence Within and Between Nations: A Test Against Published Research Results“, 1985). Макар твърдението, че демокрациите не воюват помежду си, да е потвърдено и от други и широко прието от изследователите на международните отношения, твърдението, че демокрациите проявяват най-малко външно насилие, е спорно; редица изследвания заявяват, че не откриват разлика между режимите по този показател. Това обаче се дължи на различни и според мен неподходящи методи. Твърдя, че колкото по-демократичен, тоест по-свободолюбив, е един режим, толкова по-силно е възпирането на войната или външното насилие. Следователно това трябва да се проверява чрез тежестта на войната — броя на убитите, общо или като дял от населението. Други обаче са го проверявали, като са съпоставяли типа режим с броя на войните, в които е участвал. Затова не бива да се изненадваме, че почти не откриват зависимост между режима и войната: те третират всички войни еднакво. Дори малките войни на демокрации, като американските нахлувания в Гренада и Панама или британската Фолкландска война, получават същата тежест като Първата или Втората световна война за Германия или Съветския съюз. Във всеки случай един от страничните резултати на това изследване е допълнително потвърждение, че демокрациите проявяват най-малко външно насилие, тоест дори във война понасят много по-малко смъртни случаи от другите режими (вж. таблица 1.6 и фигури 1.6, 1.7b, 1.7d и 1.8).
4. Според Конвенцията за геноцида понятието може да се отнася и до действия, различни от убийство, например опит за унищожаване на група изцяло или отчасти чрез отнемане на нейните деца.
5. Вж. бележка 1.
6. Rummel (1992, с. 5).
7. Вж. Rummel (1990, приложение A; 1991, с. 309–316).
8. Това е предизвикало известно неразбиране сред читателите. Използването на пристрастни или идеологически източници — например комунистически публикации за американските зверства във Виетнам или официалната иракска статистика за броя на загиналите кюрди по време на гражданската война — е част от опита ми да достигна най-ниските или най-високите оценки за демоцида или загиналите във война. Затова в библиографията ми има много материали, които един уважаващ себе си учен обикновено не би включил. Включвам ги, защото използвам оценките им, а не защото ги смятам за обективни или висококачествени. Освен това отсъствието на даден труд от библиографията не означава, че не съм го използвал. За тази работа съм прегледал, прочел или изучил многократно повече публикации, отколкото са изброени тук. Включил съм само онези, които съм цитирал при писането на глава, или от които съм взел оценките в таблиците на приложенията. Източниците, изброени в книгите за съветския, китайския и нацисткия демоцид, не се повтарят тук, освен ако не са цитирани и в тази книга.
За библиографските позовавания вж. REFERENCES в Death By Government.
БЛАГОДАРНОСТИ
Много колеги, студенти и читатели на предишни чернови допринесоха за тази работа с идеи, коментари и предложения, препоръчани източници, оценки или материали, които ми предоставиха. По-специално искам да благодаря на Rouben Adalian, Belinda Aquino, Dean Babst, Yehuda Bauer, Douglas Bond, Israel Charny, William Eckhardt, Wayne Elliott, Helen Fein, Irving Louis Horowitz, Hua Shiping, B. R. Immerzeel, Benedict Kerkvliet, Milton Leitenberg, Guenter Lewy, Heath Lowry, John Norton Moore, J. C. Ramaer, Rhee Sang-Woo, Max Singer, Spencer Weart, Christine White и J. A. Willinge. Особено съм задължен на колегите си Manfred Henningsen и George Kent за помощта и подкрепата им през цялата работа. Бързам да добавя, че единствено аз нося отговорност за всички грешки или погрешни схващания, които се срещат тук.
Задължен съм и на Института за мир на Съединените щати за финансирането на проекта ми за сравнително изследване на геноцида, част от който е тази книга. Изразените тук възгледи са на автора и не отразяват непременно възгледите на Института или неговите служители.
Накрая, и не на последно място, способността ми да завърша тази работа и формата, която тя придоби, дължат много на съпругата ми Грейс — много повече, отколкото тя знае. Благодаря ти, скъпа.